Самодива
Заключих гордостта си в чекмеджето.
Душата се уплаши и замлъкна.
Сърцето спря, не знаеше
какво да прави - обърка се.
Надеждата, обаче, се усмихва и е жива.
Надеждата ме прави самодива.
© Петя Ченкина All rights reserved.
Sep 20, 2009, 8:36 PM
Comments
Comments
-
...сърцето спря...надеждата обаче се усмихна и е жива...
Благодаря ти за мъдростта на тези стихове!
Editor's choice
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
