manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
18.09.2018 г., 14:36 ч.

Самодива 

  Поезия
1348 9 8

Когато съм объркана до лудост

и бездна ми е цялата Вселена,

когато съм наивна чак до глупост

и във затвор от мисли съм пленена,

когато съм притихнала във нямост,

захвърлена във ъгъла Забрава,

когато обичта ми няма цялост

и вярата ми морна се предава,

когато съм пияна от въздишки,

а трезвеност ме реже без упойка,

когато в мен се впиват твоите нишки

до кръв, а ти отлиташ като сойка,

когато съм изгубена във превода

и сложна ми е всяка пунктуация,

когато съм ядосана на метода,

по който ме поставяш в анотация,

когато съм задавящ ме протест,

накъсан лист, изхвърлен на паважа,

когато пия болката на екс

и страховете дебнат като стража,

когато съм сълза, сподавен вик

и името ми нищичко не значи,

и пътят ми към тебе е изтрит,

луната е разплакано сираче,

когато съм студена, а горя,

когато съм привидно горделива,

когато в невъзможност да заспя,

вината си опитвам да открия,

когато съм горчива и ненужна,

светът ми е намръщено небе,

когато съм и ничия, и чужда,

посока не намирам накъде,

когато...няма смисъл, няма утре

и думите са пареща коприва-

душата ми ранена ще замлъкне...

и ще се преродя във самодива.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??