Самодива
Когато съм объркана до лудост
и бездна ми е цялата Вселена,
когато съм наивна чак до глупост
и във затвор от мисли съм пленена,
когато съм притихнала във нямост,
захвърлена във ъгъла Забрава,
когато обичта ми няма цялост
и вярата ми морна се предава,
когато съм пияна от въздишки,
а трезвеност ме реже без упойка,
когато в мен се впиват твоите нишки
до кръв, а ти отлиташ като сойка,
когато съм изгубена във превода
и сложна ми е всяка пунктуация,
когато съм ядосана на метода,
по който ме поставяш в анотация,
когато съм задавящ ме протест,
накъсан лист, изхвърлен на паважа,
когато пия болката на екс
и страховете дебнат като стража,
когато съм сълза, сподавен вик
и името ми нищичко не значи,
и пътят ми към тебе е изтрит,
луната е разплакано сираче,
когато съм студена, а горя,
когато съм привидно горделива,
когато в невъзможност да заспя,
вината си опитвам да открия,
когато съм горчива и ненужна,
светът ми е намръщено небе,
когато съм и ничия, и чужда,
посока не намирам накъде,
когато...няма смисъл, няма утре
и думите са пареща коприва-
душата ми ранена ще замлъкне...
и ще се преродя във самодива.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
