30.07.2022 г., 7:27  

Самодива

532 0 1

Омръзна ми, момиче,

омръзна ми все в мен да те нося.
Какво си ти - просто едно момиче,

а изяде душата ми.
От сутринта си играеш в главата ми,

а и нощем не ми даваш мира.
Сякаш съм разменил очите си с твоите.
И всичко през тебе гледам

Сякаш ти се играе,

сякаш ти се лудува като на някаква самодива.
Откакто влезе в мене момиче
Нищо нямам и всичко замина.
Ни денем имам, нито радост някаква,

нито нощта е моя.
Всичко ми взе без милост, момиче.
И си играеш с душата ми.

Какво си ти – уж просто момиче
А косите ти са ме оплели целия
Тайна си неразгадана, момиче

Караш ме да ги върша едни - глупост след глупост
И очите ти вило, очите ти
Вечно в тях се взирам.
Сакаш съм разменил очите си с твоите

И нямам никаква мира.



.






 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесват ми стиховете ти! Когато ги чета, сякаш чета нещо познато...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...