Jul 30, 2022, 7:27 AM  

Самодива

  Poetry » Love
537 0 1

Омръзна ми, момиче,

омръзна ми все в мен да те нося.
Какво си ти - просто едно момиче,

а изяде душата ми.
От сутринта си играеш в главата ми,

а и нощем не ми даваш мира.
Сякаш съм разменил очите си с твоите.
И всичко през тебе гледам

Сякаш ти се играе,

сякаш ти се лудува като на някаква самодива.
Откакто влезе в мене момиче
Нищо нямам и всичко замина.
Ни денем имам, нито радост някаква,

нито нощта е моя.
Всичко ми взе без милост, момиче.
И си играеш с душата ми.

Какво си ти – уж просто момиче
А косите ти са ме оплели целия
Тайна си неразгадана, момиче

Караш ме да ги върша едни - глупост след глупост
И очите ти вило, очите ти
Вечно в тях се взирам.
Сакаш съм разменил очите си с твоите

И нямам никаква мира.



.






 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесват ми стиховете ти! Когато ги чета, сякаш чета нещо познато...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....