Самодива съм
Днес съм безпаметна.
Вървя през росната трева
и се моля за пречистване.
Не искам да се връщаш в паметта ми –
не искам...
но всяка фибра от моето тяло
се е напоила с твоя мирис.
Лягам в росната трева,
бялата ми роба се напоява –
самодива съм...
но самодива със скъсана риза -
не мога да летя...
лъчите на слънцето прижариха нежната ми кожа -
станах по-твърда...
вятърът изсуши ризата ми и отвя мириса ти.
Ще мога отново да летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
