В усойна, омагьосана гора,
де ни човек, ни страшен звяр пристъпва,
пробужда се магьосницата зла,
в гърнето билки слага, огън стъква.
Под нос мърмори тайнствени слова
и час по час замислено шепти,
привела тежко старческа снага,
"знай, този миг не ти принадлежи".
По друмовете броди момък млад,
да търси самодива за невяста.
От род добър, почитан и богат,
но ум му взе девойката прекрасна. ...