31.03.2011 г., 21:35 ч.

Самодивски отчет 

  Поезия » Хумористична
1795 1 10

Една красива самодива,

отракана и малко дива,

но веща в своя занаят –

чаровница и с нрав чепат,

без свян омайваше мъжете

по вятър литваше с конете

и във гори, в потайна доба

вареше билки в зла прокоба.

Но ненадейно, в слънчев ден

получи призив: „Тук при мен

да се явиш веднага трябва!”

и подпис Главната вещарка!

Нацупи устни, свъси нос

и тръгна по росата боса,

да дава цялостен отчет –

такъв бе вещерският ред.

А искаше във тази нощ

да пламне с цялата си мощ

и момък строен и красив,

да отведе в усоя див…

Защо ли старата змеица –

на вид набръчкана, грозница

я викаше с депеша строга? –

това си беше зла прокоба...

Дали канон е нарушила?

С какво хатъра е строшила? –

потъна в мисли самодивата,

от нерви чак изрови нивите.

И ето я след час пеша

отвори шефската врата,

и с глас по-мил от птича песен

попита може ли да влезе.

А вещицата стара мъдро

извади папка – много пъстра,

и занарежда с глас пресипнал

„Ти, луда-млада самодиво,

без капка разум си живяла

и самодивски си щуряла.

От кладенци вода си пила,

но сто реки си пресушила.

С магия древна клади стари

си разгоряла във пожари.

И вместо младите момци

пленявала си даже старци.

Сега се спри! В ръце вземи се!

Последен шанс е – поправи се!

Че току виж, в потаен час

във веда те превърна аз,

и вместо дива и красива

ще ходиш сбръчкана и сива!”

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??