Самодивски отчет
Една красива самодива,
отракана и малко дива,
но веща в своя занаят –
чаровница и с нрав чепат,
без свян омайваше мъжете
по вятър литваше с конете
и във гори, в потайна доба
вареше билки в зла прокоба.
Но ненадейно, в слънчев ден
получи призив: „Тук при мен
да се явиш веднага трябва!”
и подпис Главната вещарка!
Нацупи устни, свъси нос
и тръгна по росата боса,
да дава цялостен отчет –
такъв бе вещерският ред.
А искаше във тази нощ
да пламне с цялата си мощ
и момък строен и красив,
да отведе в усоя див…
Защо ли старата змеица –
на вид набръчкана, грозница
я викаше с депеша строга? –
това си беше зла прокоба...
Дали канон е нарушила?
С какво хатъра е строшила? –
потъна в мисли самодивата,
от нерви чак изрови нивите.
И ето я след час пеша
отвори шефската врата,
и с глас по-мил от птича песен
попита може ли да влезе.
А вещицата стара мъдро
извади папка – много пъстра,
и занарежда с глас пресипнал
„Ти, луда-млада самодиво,
без капка разум си живяла
и самодивски си щуряла.
От кладенци вода си пила,
но сто реки си пресушила.
С магия древна клади стари
си разгоряла във пожари.
И вместо младите момци
пленявала си даже старци.
Сега се спри! В ръце вземи се!
Последен шанс е – поправи се!
Че току виж, в потаен час
във веда те превърна аз,
и вместо дива и красива
ще ходиш сбръчкана и сива!”
© Йорданка Господинова All rights reserved.
!
