Самодивски сън
САМОДИВСКИ СЪН
Тази нощ ще дойда в съня ти -
сянка на прокраднал се лунен лъч.
Ще се наведа да пия от дъха ти
и невидима ще тръгна по своя път.
Ще те погледам за миг - несмущаван -
покоя ти не бива да се наруши.
Ще оставя до твойта възглавница
малка светулка да ти блести.
Да ти напомня в тъмната нощ,
със светлинния пулс да ти говори,
че нейде го има онзи разкош -
бленуван, пречистен и непресторен.
До теб със светлото си присъствие -
да топите двамата самотата,
да те пази на емоциите от пръсване,
да прогони страха от душата ти.
Всички тайни да ти разкаже -
какви са и защо безмълвни стоят,
от звезден поглед да ти покаже
как чертаят земния ти път...
Без звук светлинката ще шепне,
неотлъчно до теб ще стои.
Ще те докосва, без да усещаш -
нали твоя е само, нали!...
Тази нощ ще дойда в съня ти -
ще лъхна бледа и ще си отида.
Ще се стопя без следа в утринта ти -
не бива човешки очи да ме видят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанета Всички права запазени
