САМОДИВСКИ СЪН

Тази нощ ще дойда в съня ти -
сянка на прокраднал се лунен лъч.
Ще се наведа да пия от дъха ти
и невидима ще тръгна по своя път.

Ще те погледам за миг - несмущаван -
покоя ти не бива да се наруши.
Ще оставя до твойта възглавница
малка светулка да ти блести.

Да ти напомня в тъмната нощ,
със светлинния пулс да ти говори,
че нейде го има онзи разкош -
бленуван, пречистен и непресторен.

До теб със светлото си присъствие -
да топите двамата самотата,
да те пази на емоциите от пръсване,
да прогони страха от душата ти.

Всички тайни да ти разкаже -
какви са и защо безмълвни стоят,
от звезден поглед да ти покаже
как чертаят земния ти път...

Без звук светлинката ще шепне,
неотлъчно до теб ще стои.
Ще те докосва, без да усещаш -
нали твоя е само, нали!...

Тази нощ ще дойда в съня ти -
ще лъхна бледа и ще си отида.
Ще се стопя без следа в утринта ти -
не бива човешки очи да ме видят...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

voda (Елица Ангелова)

2012-01-19T21:21:45+02:00

Насън се сбъдват невъзможните блянове...
Привет!
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-19T07:51:02+02:00

Има поезия, но според мен от тези стихове трябва да изтече доста вода - водата на многословието и шаблона. А ритъмът да влезе в норма.
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-01-19T02:30:12+02:00

Жани, все тази светлина на мислите, която разпръсваш... и мрачините на душите ни са двойно осветени...