jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
3.12.2008 г., 8:02 ч.

Самодивско 

  Поезия
1007 0 5

Селяците...

да закопчаят сукмана,

да не ходя оголна, разпусната...

Та да ми белееят ногите -

денем и нощем, като месечина.

Да ме гледат лукаво мъжете

сутрин, прерано на герена

как съм с менци неотпита.

Да бистрее водата

и лепне по гърлото.

Да играят очите ми

по гърдите им, под ямурлуците...!

Жените да шушнат

скрити зад хурките,

да ме чумосват

с ръце из престилките.

А аз да стъпям напевна, напета

в опинци от свила.

Та да ми блеснат сЪрмите,

да са ми сребърни пафтите.

И да изтекат очите им -

свадливите, заядливите

обречени,

в облечени, трупосани шаяци

от безличие!

 

 

 

© Женина Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Философско-психологически разрез на отношенията!!!Ти си същата страхотна поетеса,която отдавна не съм чел тук!Много ми допадат народно-разговорните думи тук!
  • Харесах!
  • Магийно и хубаво!
    Поздрави!
  • ех...че хубаво...самодивско-песенно...помилва очите и душата ми...
    с обич, мила Женина...
  • Има едно стихотворение на Венета Вълева за което ме подсети твоето.

    ЛУДОСТ

    Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш –
    като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
    както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
    да ме заплюят мъжете, а пък жените – прокълнат…
    Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки,
    минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока.
    Да ме обикнеш майсторе, ще ти направя магия.
    Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,
    и да се кръстят старците, и да ме плашат със Бога –
    мога без Бога, майсторе, само без тебе не мога –
    че ми е пусто в къщата, а пък в градината – суша.
    …Като те виках, майсторе – луд ли бе, та ме послуша?

    Венета Вълева

    Поздрав!

Предложения
: ??:??