jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
Dec 3, 2008, 8:02 AM

Самодивско

  Poetry
1.3K 0 5

Селяците...

да закопчаят сукмана,

да не ходя оголна, разпусната...

Та да ми белееят ногите -

денем и нощем, като месечина.

Да ме гледат лукаво мъжете

сутрин, прерано на герена

как съм с менци неотпита.

Да бистрее водата

и лепне по гърлото.

Да играят очите ми

по гърдите им, под ямурлуците...!

Жените да шушнат

скрити зад хурките,

да ме чумосват

с ръце из престилките.

А аз да стъпям напевна, напета

в опинци от свила.

Та да ми блеснат сЪрмите,

да са ми сребърни пафтите.

И да изтекат очите им -

свадливите, заядливите

обречени,

в облечени, трупосани шаяци

от безличие!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • perfectstranger (Димитър Станчев)
    perfectstranger (Димитър Станчев)
    Философско-психологически разрез на отношенията!!!Ти си същата страхотна поетеса,която отдавна не съм чел тук!Много ми допадат народно-разговорните думи тук!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Харесах!
  • Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Магийно и хубаво!
    Поздрави!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    ех...че хубаво...самодивско-песенно...помилва очите и душата ми...
    с обич, мила Женина...
  • Marrta (Дора)
    Marrta (Дора)
    Има едно стихотворение на Венета Вълева за което ме подсети твоето.

    ЛУДОСТ

    Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш –
    като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
    както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
    да ме заплюят мъжете, а пък жените – прокълнат…
    Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки,
    минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока.
    Да ме обикнеш майсторе, ще ти направя магия.
    Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,
    и да се кръстят старците, и да ме плашат със Бога –
    мога без Бога, майсторе, само без тебе не мога –
    че ми е пусто в къщата, а пък в градината – суша.
    …Като те виках, майсторе – луд ли бе, та ме послуша?

    Венета Вълева

    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0