Самодивско
Селяците...
да закопчаят сукмана,
да не ходя оголна, разпусната...
Та да ми белееят ногите -
денем и нощем, като месечина.
Да ме гледат лукаво мъжете
сутрин, прерано на герена
как съм с менци неотпита.
Да бистрее водата
и лепне по гърлото.
Да играят очите ми
по гърдите им, под ямурлуците...!
Жените да шушнат
скрити зад хурките,
да ме чумосват
с ръце из престилките.
А аз да стъпям напевна, напета
в опинци от свила.
Та да ми блеснат сЪрмите,
да са ми сребърни пафтите.
И да изтекат очите им -
свадливите, заядливите
обречени,
в облечени, трупосани шаяци
от безличие!
© Женина Богданова All rights reserved.
