7.04.2012 г., 23:06 ч.

Самоизмама 

  Поезия » Друга
706 0 21
Самоизмама
Замених широтата на безкрайно поле,
за безпътица на улици прашни и глухи,
преследвах неясни надежди в чуждо небе,
а оставих на тревата словата нечути.
Замених на водата ромонящия глас,
за хлор, стегнат в железни тръби,
само далечно познат в късния час
е шумът на дъжда, който от изгрев вали.
Замених на повея хладната ласка
за уюта задушен на градски стени,
замених всичко - до последната драска, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Предложения
: ??:??