12.02.2011 г., 15:31 ч.

Самонадсмиване 

  Поезия » Хумористична
954 0 18


Над себе си да се посмея
веднъж си наумих:
“Без друго – викам – не умея
да пиша свестен стих,

поне да бъда злободневен.”
И съчиних памфлет -
такъв един разпален, гневен
към мен. Но за късмет

памфлета ме засегна остро,
дълбоко нарани ме.
Като самотен кит на остров
изхвърлен, мойто име

бе смазано от тежестта му.
И мислех си обиден:
“О, Господи, какъв съм само
глупак, да се не види!”

Но в този мрачен миг от Бога
получих сякаш знак:
“Да бъда – казах си – не мога
обиден от глупак!”

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??