Самонадсмиване
Над себе си да се посмея
веднъж си наумих:
“Без друго – викам – не умея
да пиша свестен стих,
поне да бъда злободневен.”
И съчиних памфлет -
такъв един разпален, гневен
към мен. Но за късмет
памфлета ме засегна остро,
дълбоко нарани ме.
Като самотен кит на остров
изхвърлен, мойто име
бе смазано от тежестта му.
И мислех си обиден:
“О, Господи, какъв съм само
глупак, да се не види!”
Но в този мрачен миг от Бога
получих сякаш знак:
“Да бъда – казах си – не мога
обиден от глупак!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
