Миролюба (Мирослава)
56 115
12.06.2014 г., 12:17 ч.

Самосъжаление 

  Поезия » Друга
1000 0 2

Самосъжаление

 

Когато започнах да падам,

рушах и старо, и ново.

А до вчера стъпвах леко.

И всичко беше постижимо.

Аз бях в основата на всичко.

Сега съм си в тежест.

Която ме премазва

и ме огъва на топка,

свила потрошеното ми Его,

очукано от времето.

И от конфликтите със себе си.

Не му остана нищо

освен предателство към себе си.

Да вярвам ли във възкръсване

след толкова поражения?

Ще мога ли да градя

наново всичко

с историята на разрушенията

и с дългата давност на съграждане?

© Мирослава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??