Самосъжаление
Самосъжаление
Когато започнах да падам,
рушах и старо, и ново.
А до вчера стъпвах леко.
И всичко беше постижимо.
Аз бях в основата на всичко.
Сега съм си в тежест.
Която ме премазва
и ме огъва на топка,
свила потрошеното ми Его,
очукано от времето.
И от конфликтите със себе си.
Не му остана нищо
освен предателство към себе си.
Да вярвам ли във възкръсване
след толкова поражения?
Ще мога ли да градя
наново всичко
с историята на разрушенията
и с дългата давност на съграждане?
© Мирослава All rights reserved.
