Самота
Една любов излита през комина,
разперила безпомощно крила.
Напуска остарялата камина
и се превръща в есенна мъгла.
Разхожда се сама по тротоара
и взира се във жълтите листа,
за да открие слънчевата гара
и да прогони свойта самота.
Сълзите са премрежили очите,
за да пречистят погледа мъглив
и да разсеят спомена за дните,
от миналия и живот щастлив.
Носталгията бори се с мечтата,
за да я върне към реалността
и да и вдъхне вяра в красотата,
живееща дори във старостта.
Че старата камина не загасва,
когато огън истински гори!
Нестихваща енергия проблясва,
разпръсква омагьосващи искри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
