Самота
Една любов излита през комина,
разперила безпомощно крила.
Напуска остарялата камина
и се превръща в есенна мъгла.
Разхожда се сама по тротоара
и взира се във жълтите листа,
за да открие слънчевата гара
и да прогони свойта самота.
Сълзите са премрежили очите,
за да пречистят погледа мъглив
и да разсеят спомена за дните,
от миналия и живот щастлив.
Носталгията бори се с мечтата,
за да я върне към реалността
и да и вдъхне вяра в красотата,
живееща дори във старостта.
Че старата камина не загасва,
когато огън истински гори!
Нестихваща енергия проблясва,
разпръсква омагьосващи искри!
© Наташа Басарова All rights reserved.
