Самота

15.05.2008 г., 15:12 ч.

Поезия » Друга

553 0 1

Самотата е като проклятие - злокобна,

което влиза във ранимата душа

и човърка раната прободна,

направена от нашата съдба.

Самотата, като зла прокоба

се надвесва над душата

и изпълва я със зла тегоба,

разяждаща я във недрата.

Самотата е тишина гробовна,

обхванала душата във ужасен плен.

Тя е и сълза отровна,

извираща от мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.