Самотата е като проклятие - злокобна,
което влиза във ранимата душа
и човърка раната прободна,
направена от нашата съдба.
Самотата, като зла прокоба
се надвесва над душата
и изпълва я със зла тегоба,
разяждаща я във недрата.
Самотата е тишина гробовна,
обхванала душата във ужасен плен.
Тя е и сълза отровна,
извираща от мен.
© Кристиан Александров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
