Orisnicata (Кристиан Александров)
26 0
May 15, 2008, 3:12 PM

Самота 

  Poetry » Other
555 0 1

Самотата е като проклятие - злокобна,

което влиза във ранимата душа

и човърка раната прободна,

направена от нашата съдба.

 

Самотата, като зла прокоба

се надвесва над душата

и изпълва я със зла тегоба,

разяждаща я във недрата.

 

Самотата е тишина гробовна,

обхванала душата във ужасен плен.

Тя е и сълза отровна,

извираща от мен.

© Кристиан Александров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??