Orisnicata (Кристиан Александров)
26 0
15 мая 2008 г., 15:12

Самота 

  Поэзия » Другая
554 0 1

Самотата е като проклятие - злокобна,

което влиза във ранимата душа

и човърка раната прободна,

направена от нашата съдба.

 

Самотата, като зла прокоба

се надвесва над душата

и изпълва я със зла тегоба,

разяждаща я във недрата.

 

Самотата е тишина гробовна,

обхванала душата във ужасен плен.

Тя е и сълза отровна,

извираща от мен.

© Кристиан Александров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??