Самота
САМОТА
Кой ще отвори моя прозорец?
Кой ще избие с длани вратата?
В мрачната стая, долу на пода,
днес ми върнаха с чек самотата.
Дълги години на някого спътница,
днес - моя вярна приятелка.
В очите ме гледа с ирония скрита
като някаква стара гадателка.
Кой прекъсна пътеките мои?
Кръста тежък в ръцете да нося
и от всички стари любови -
днес единствена ласка да прося.
Вместо очи да гледам звезди,
а трева да е мойта постеля.
Нямам сила да вдигна глава.
Моята сила с мен се разделя.
В мрачната стая искам да бъда
със спомени прашни и очи насълзени.
В тези очи се оглеждаха всички,
те от мъка днес са студени.
Някой чука вън на вратата.
Кой ли се сети за мене в нощта?
Бързо отварям, а долу на прага,
някой връща ми с чек самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
