Самота
САМОТА
Кой ще отвори моя прозорец?
Кой ще избие с длани вратата?
В мрачната стая, долу на пода,
днес ми върнаха с чек самотата.
Дълги години на някого спътница,
днес - моя вярна приятелка.
В очите ме гледа с ирония скрита
като някаква стара гадателка.
Кой прекъсна пътеките мои?
Кръста тежък в ръцете да нося
и от всички стари любови -
днес единствена ласка да прося.
Вместо очи да гледам звезди,
а трева да е мойта постеля.
Нямам сила да вдигна глава.
Моята сила с мен се разделя.
В мрачната стая искам да бъда
със спомени прашни и очи насълзени.
В тези очи се оглеждаха всички,
те от мъка днес са студени.
Някой чука вън на вратата.
Кой ли се сети за мене в нощта?
Бързо отварям, а долу на прага,
някой връща ми с чек самота.
© Иван Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е тажно...чак ще се разплача...
-
Тъжна е самотата, особено нежеланата.
И стихът ти ме натъжи, много!
Има начин да се справиме с нея, просто да я изгоним! -
натъжи ме стиха ти,но толкова ми хареса!Поздрав!
-
Пожелавам ти никога да не си сам, а винаги обичан и желан! Поздрави!
-
Заболя ме!Оставам без коментар.Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Твоя, Иван е особено тъжен и до някъде болезнен.
Да не я срещаш вече.
Поздрав.