Самота
Отново съм сама,
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен,
застанал пред мен.
Отново съм тъжна в този час...
Какво ли искам от живота проклет?
Едничка радост в него да имам,
но защо ли тя е тъй далеч?
Къде загуби се тя в мъглата?
Няма я, няма я - търся я аз в тъмнината.
Тя, душата, си има другар,
но далеч е - такава е съдбата.
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен,
застанал пред мен.
Отново съм тъжна в този час...
Какво ли искам от живота проклет?
Едничка радост в него да имам,
но защо ли тя е тъй далеч?
Къде загуби се тя в мъглата?
Няма я, няма я - търся я аз в тъмнината.
Тя, душата, си има другар,
но далеч е - такава е съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
