28.03.2008 г., 13:41 ч.

Самота 

  Поезия
595 0 3
Отново съм сама,
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен,
застанал пред мен.
Отново съм тъжна в този час...

Какво ли искам от живота проклет?
Едничка радост в него да имам,
но защо ли тя е тъй далеч?
Къде загуби се тя в мъглата?
Няма я, няма я - търся я аз в тъмнината.
Тя, душата, си има другар,
но далеч е - такава е съдбата.

© Вили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??