Mar 28, 2008, 1:41 PM
Самота
Отново съм сама,
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен,
застанал пред мен.
Отново съм тъжна в този час...
Какво ли искам от живота проклет?
Едничка радост в него да имам,
но защо ли тя е тъй далеч?
Къде загуби се тя в мъглата?
Няма я, няма я - търся я аз в тъмнината.
Тя, душата, си има другар,
но далеч е - такава е съдбата.
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен,
застанал пред мен.
Отново съм тъжна в този час...
Какво ли искам от живота проклет?
Едничка радост в него да имам,
но защо ли тя е тъй далеч?
Къде загуби се тя в мъглата?
Няма я, няма я - търся я аз в тъмнината.
Тя, душата, си има другар,
но далеч е - такава е съдбата.
© Вили All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
предлагам вместо ПРОКЛЕТ, да напишеш прокълнат
иначе стиха...не мога да коментирам, не съм дори на ниво НОВАК
-
Вълнуващ стих!Прегръщам те,мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Вили.