17.09.2007 г., 11:54 ч.

Самота 

  Поезия
759 0 23
Тази нощ самотата е толкова гъста,
като съсирена кръв,
като топка от глина в скулпторски пръсти,
като Вселената в атома пръв.
Пари жестоко, негалена, кожата.
Смачкан умира духът.
Искам любов, но зная - не може.
Всички вълшебници спят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??