Sep 17, 2007, 11:54 AM

Самота 

  Poetry
721 0 23
Тази нощ самотата е толкова гъста,
като съсирена кръв,
като топка от глина в скулпторски пръсти,
като Вселената в атома пръв.

Пари жестоко, негалена, кожата.
Смачкан умира духът.
Искам любов, но зная - не може.
Всички вълшебници спят.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??