Самота
635
0
2
Как лошо е, когато теб те няма,
когато чувствам как дъха ми секва...
А в сърцето зее празна яма,
в която ехото ми пак отеква...
Как трудно е когато сЪлзи лея,
а теб те няма, за да ги изпиеш,
когато нямам сили аз да пея,
а гласът ми е гробовно виещ...
Как мъчно ми е като искам,
с прегръдки да ти осветя лицето,
да изтрия всяка тъжна бръчка,
която ти грози сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
