Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
Aug 27, 2009, 11:51 AM

Самота

  Poetry » Love
642 0 2

Как лошо е, когато теб те няма,
когато чувствам как дъха ми секва...
А в сърцето зее празна яма,
в която ехото ми пак отеква...

Как трудно е когато сЪлзи лея,
а теб те няма, за да ги изпиеш,
когато нямам сили аз да пея,
а гласът ми е гробовно виещ...

Как мъчно ми е като искам,
с прегръдки да ти осветя лицето,
да изтрия всяка тъжна бръчка,
която ти грози сърцето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0