10.09.2009 г., 17:35

Самота

487 0 0

САМОТА

 

Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна.
Защото ми е заречено да чувствам тези чувства,
прокълната съм да нямам връзка със света.

Заречено ми е да бъда сама,
сам-самичка завинаги.

 

Свят, който никога не е бил за мен,
неприспобеност... тежест на обществото,
страдам за любовта, която не съм изпитвала,
живота си много пилея, но щом такава е съдбата ми,
такава ще си бъде.

 

Безсилна съм пред твоята дума.
Какво ли мога да променя, когато желанията ми
не са от значение,
отнети са ми много права,
чувствата ми са незначителни -
може би не съм готова за щастието.

 

Времето си тече, тече, тече, тече си то,
колко бавен е животът, остарявам вече.
Нека се върнем, върнем към моята същност
и към хората, които смятах, че познавам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...