САМОТА

Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна.
Защото ми е заречено да чувствам тези чувства,
прокълната съм да нямам връзка със света.

Заречено ми е да бъда сама,
сам-самичка завинаги.

Свят, който никога не е бил за мен,
неприспобеност... тежест на обществото,
страдам за любовта, която не съм изпитвала,
живота си много пилея, но щом такава е съдбата ми,
такава ще си бъде.

Безсилна съм пред твоята дума.
Какво ли мога да променя, когато желанията ми
не са от значение,
отнети са ми много права,
чувствата ми са незначителни -
може би не съм готова за щастието.

Времето си тече, тече, тече, тече си то,
колко бавен е животът, остарявам вече.
Нека се върнем, върнем към моята същност
и към хората, които смятах, че познавам...