Отново съм в окопите на самотата...
прояждаща е тя надеждата последна моя.
И пак във плен съм аз на тъмнината...
насочил мисълта си към душата нежна твоя.
За поред път обгърнат съм от тишината...
а сърцето ми сломено не издържа вече на покоя.
В мисълта ми образи безчет редят се...
но дори и там те виждам аз да тичаш.
Спомените ми за теб държат ме...
но дори и в тях от мен отлиташ.
А колко красиво е сърцето твое...
но във него ти за мен не питаш. ...