1.04.2009 г., 21:00

Самота

714 0 1

Далечен прошеп. Чувство старо.
Стъпки -
глухи и безплътни,
и някак си болезнено познати.
Промъкват се на пръсти,
тъй бързо,
танцувайки през мислите
и спомените смътни.

Блажена пауза,
кратък миг спокойствие...
А после -
повей на отворена врата.
В просъница потрепвам
и откъсвам се от красотата на съня.
Примижвам и ме плисва тъмнината.
Внезапен хлад и сенки нови
прокрадват се по моите стени.
А те... притискат,

задушават,

тъй ежедневно сиви,
изгубили довчерашния блясък
и придобили нова,
притъпена светлина.

Оглеждам се и виждам НЕЯ,
отново НЕЯ -
бледа,
слаба,
вечно нежелана,
а някак си по своему прекрасна...
стои там - до вратата,
в лунна светлина обляна
и ме изпива с поглед.
Усмивка в мрака.
Приятелски подадена ръка...
Нататък всичко беше ясно!

Поемам въздух -
трудно и дълбоко.
Решавам най-накрая да се примиря.
Една прегръдка вярна.
Едно сърце разбито...
и в края
само една дума -
САМОТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....