1.04.2009 г., 21:00

Самота

712 0 1

Далечен прошеп. Чувство старо.
Стъпки -
глухи и безплътни,
и някак си болезнено познати.
Промъкват се на пръсти,
тъй бързо,
танцувайки през мислите
и спомените смътни.

Блажена пауза,
кратък миг спокойствие...
А после -
повей на отворена врата.
В просъница потрепвам
и откъсвам се от красотата на съня.
Примижвам и ме плисва тъмнината.
Внезапен хлад и сенки нови
прокрадват се по моите стени.
А те... притискат,

задушават,

тъй ежедневно сиви,
изгубили довчерашния блясък
и придобили нова,
притъпена светлина.

Оглеждам се и виждам НЕЯ,
отново НЕЯ -
бледа,
слаба,
вечно нежелана,
а някак си по своему прекрасна...
стои там - до вратата,
в лунна светлина обляна
и ме изпива с поглед.
Усмивка в мрака.
Приятелски подадена ръка...
Нататък всичко беше ясно!

Поемам въздух -
трудно и дълбоко.
Решавам най-накрая да се примиря.
Една прегръдка вярна.
Едно сърце разбито...
и в края
само една дума -
САМОТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...