3.07.2010 г., 18:12 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
679 0 1

      Нощта отново в прегръдките си ме поема,

      кротко вдъхваща ми самота,

      а аз отново в мрака завита

      ù разказвам болката на моята душа!

 

      А луната, притаила дъх, ме слуша,

      огряла нежно моето лице

      и показва на звездите,

      как страда човешкото сърце!


     

© Мооп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??