Jul 3, 2010, 6:12 PM

Самота 

  Poetry » Love
651 0 1

      Нощта отново в прегръдките си ме поема,

      кротко вдъхваща ми самота,

      а аз отново в мрака завита

      ù разказвам болката на моята душа!

 

      А луната, притаила дъх, ме слуша,

      огряла нежно моето лице

      и показва на звездите,

      как страда човешкото сърце!


     

© Мооп All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??