Самота
Приятелю, и тази нощ си сам,
а покрай теб пируват много хора…
Но ти покани тази самота
и сам реши, че с нея ще говориш.
Май чужд ти стана вече този свят.
След хиляди преглътнати обиди
и дългите отстрели тишина,
жадуваш нещо истинско да видиш…
И борят се страхът и гордостта,
в най- живата арена – на сърцето,
а ти наливаш чаша самота…
Готов ли си да тръгнеш там, където
една жена ти връща лудостта
и като птица в твоя сън долита.
Навярно…любовта и е съдба,
щом мислите обсебва без да пита.
И кара те с невиждащи очи
да чакаш всеки шум, прострелял мрака.
Пусни я. Остави я да гори,
една любов зад ъгъла те чака.
Възкръснала от чужди огнища,
забравила за удари и болки…
И тя навярно срича в утринта,
разкъсвана от бягащи посоки.
Приятелю, ти тази нощ си сам,
а можеш да си с нея… Намери я.
А щом я срещнеш, твоят тъжен свят
отново своя смисъл ще открие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
