1.01.2017 г., 2:32

Самота...

1.8K 1 8

 

 

Моя скъпа самота,

толкова отнесена,

толкова загубена,

губя се в спомена

и в мечтите си...

Моля те, остави ме

да изживявам

всичко, което нося

отвътре -

любов, радост,

воля да се боря.

Но също така те моля,

не ми отнемай

цялата самота,

в противен случай

живота ми,

окончателно ще свърши,

изгубил смисъла си,

вярата, надеждата...

полета, свободата,

мечтата, подбудата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...