7.05.2021 г., 7:55 ч.  

Самота 

  Поезия » Друга
316 1 0

Тикт -така някакъв часовник,

нима брои светулките навън?

Аз лягам – нов виновник

за всички спадове навън.

 

И пак съм стар, прокъсн циферблат,

а влагата ми идва кат' море от думи.

Нима съм толкоз, толкова богат,

че да се замерям с неприлични думи?

 

Самотен съм, макар отвред

да викат, шепнат и крещят.

Самотен искам да остана,

макар, че много съ́лзи ме тешáт.

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??