Тикт -така някакъв часовник,
нима брои светулките навън?
Аз лягам – нов виновник
за всички спадове навън.
И пак съм стар, прокъсн циферблат,
а влагата ми идва кат' море от думи.
Нима съм толкоз, толкова богат,
че да се замерям с неприлични думи?
Самотен съм, макар отвред
да викат, шепнат и крещят.
Самотен искам да остана,
макар, че много съ́лзи ме тешáт.
© Хари Спасов Всички права запазени