30.09.2006 г., 16:35 ч.

Самота 

  Поезия
809 0 11
Вода,
вълни,
нощ,
луна...
Безветрие...
безвремие...
Водата е студена,
мокри са дрехите...
Студено е,
но е спокойно...
Няма болка,
няма гняв...
Спокойно е...
Не виждам луна,
не виждам вълни...
Аз съм сама...
Наоколо море...
Няма ме...

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това не е самота...това е изгубване от себе си..НАМЕРИ СЕ!Не изчезвай,приятелко...Поздрав и от мен..
  • Страхотно изразяване!
    Поздрав!
  • Хареса ми стиха ти, Ласка!!!
    Но не е хубаво да си самотна!!!
    Поздрави!!!
  • Наистина стиха ти е великолепен,но недей,не потъвай....Поздрав
  • страхотно Ласкава поезия!
  • Самотата ти е осезателна, но не се губи, моля те!
  • Не потъвай в самотата мила..тя е лош другар...протягам ти и аз ръка ,за да не чустваш самота в своя ден...Поздрави за хубавия стих!
  • Да Ласка , това е самота.
    Едно от лицата на живота.

    Поздрав и усмивка.
  • Много точно описание на самотността! Браво!
  • Тук си! Тук си, ето, че те има,
    не виждаш ли протегнатата длан,
    една звезда блести - неугасима,
    ще сгрее тя душата ти със плам!

    Поздрав, Ласка!
  • Не потъвай!
    Подавам ти спасителен пояс-прегръдка,
    който ще те изведе от самотата,на повърхността!
    Поздрави с усмивка!
Предложения
: ??:??