Самотата е болка голяма
Самотата е болка голяма
Самотата обгърнала е моята душа... понякога чувствам че ме задушава... Стоя тук... сама, при мен е само самотата... Умислено зарових пръсти във косата, и припомних си старото време... Време, в което не знаех що е самота, време, в което все сред приятели бях, и с усмивка сияйна мъжките погледи следях... И питам се къде отиде това време, когато бедна и без нищо бях, но спокойна душата ми беше... А какво постигнах сега, когато материално нищо не ми липсва, а вътре в мен е празно и самотно... И мога ли отново да си върна онази искра, която в дните стари вътре в мен искреше, но знам сега и знам, че не греша: в живота всичко може да се купи, но аз не мога да си купя мир и утеха за душата така празна и самотна... А как копнее за нежност... за две топли ръце, който с нежност да я вземат... който с любов да я дарят... |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромира Николова Всички права запазени
/