Самотата е болка голяма

Стоя тук сама... самотно ми е и скучая...

Самотата обгърнала е моята душа...

понякога чувствам че ме задушава...

Стоя тук... сама, при мен е само самотата...

Умислено зарових пръсти във косата,

и припомних си старото време...

Време, в което не знаех що е самота,

време, в което все сред приятели бях,

и с усмивка сияйна мъжките погледи следях...

И питам се къде отиде това време, когато

бедна и без нищо бях, но спокойна душата ми беше...

А какво постигнах сега, когато материално нищо не ми липсва,

а вътре в мен е празно и самотно...

И мога ли отново да си върна онази искра,

която в дните стари вътре в мен искреше,

но знам сега и знам, че не греша: в живота всичко може да се купи,

но аз не мога да си купя мир и утеха за душата така празна и самотна... А как копнее за нежност...

за две топли ръце, който с нежност да я вземат...

който с любов да я дарят...