Самотата обича добрите
Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка,
на загрижена вечно се прави.
Нощем пак задушливо ги гушка,
по душите нишан да остави.
Със завидно и зло постоянство,
тънкостенните чаши налива.
Знае в свойто самотно пиянство,
те, добрите, я виждат красива.
Самотата е мащеха, грозна,
щипе, хапе и с нокти раздира.
Изговаря лъжите, помпозно
подарява света и Всемира.
Плаче в стихове, сълзи излишни,
спретва вещо поредното порно,
в украсени любови предишни,
тя се влюбва - до смърт и безспорно.
Но с поета, удáри на камък.
Тактиката, госпожо грешите!
От измислици правя си замък,
девет, котешки в мен са душите...
Дани, (Данида), извинявай, че ти "откраднах" заглавието. Благодаря, за вдъхновението!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря ви!