Самотен
От самото начало си бях просто аз,
вървях по улици и дъжд вали ме,
чувах единствено моя собствен глас
и никой по пътя не знаеше моето име!
С годините трябваше сам да израстна,
без приятели по пътя мой вървях сам,
но вътре в мен искрата не изгасна
и ще гори завинаги вътре в мен, знам!
Изпитания хиляди по пътя срещах,
опитвах далеч да стоя от чуждото,
след всичко това аз пораствах,
защото разбирах кое е нужното!
Но дъждът продължаваше да вали,
но сякаш валеше само върху мен,
но дъждът беше от моите сълзи,
които капеха абсолютно всеки ден!
Дали пътя не съм объркал, често се питах,
затварях очи и виждах една и съща гледка,
не ме е срам от себе си защото поне опитах,
а не оставих душата си затворена в клетка!
Явно е дошло най-накрая и моето време -
гордо да вдигна глава и пред всички да кажа,
че готов съм да нося своето бреме
и с времето на всички вас това ще докажа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стоянов Всички права запазени
