27.05.2007 г., 10:29

самотен блус

1.1K 0 8


        Защо си  тъжна, Лейди?

        Сама  във  този късен   час...

        Звездите  се оглеждат в  тебе, Лейди.

        И ти  не чуваш моя  глас...


       Цигарен  дим  издишваш - облак от  обида

       за  една  излъгана любов.

       На край света  със него бе решила  да отидеш.

       Ти беше просто дивеч   в  неговия лов.

       Сега за теб без тебе той ще разтръбява,

       че си  една  от многото  във  мъжкия му  свят...
       Сърцето  може  да  тупти  със обич,

       ала не  със  гавра...
       И Ти напускаш  този  кръговрат.

       И вече  няма   никой   да  те види, Лейди

      - ще  скиташ  като  просякиня   във  нощта...

       Ще  минеш всички    сенки бледи,
       докато   срещнеш,
                                        срещнеш 
                                                          Любовта...
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радост и Усмивки за Всичките Вас....
  • Винаги когато преглеждам творбите на някой се насочвам съм първия стих.Вярвам ,че той е по-специален за автора -по характеризиращ неговата същност.Моето впечатление е една изпълнена с разбиране творба.С нея като че ли казваш много повече.
    Поздрави :Ралица
  • Ха- ха. Привет от мен.
    По фамилия- съм -Бачев...Но това са подробности...С Балчо Балчев - барда ще ми бъде драго да се запозная.И това може да стане -- ако се засечеме по някои участия...
    Чао за сега.
  • Балчев? Имаш ли нещо общо със Балчо Балчев? А относно стихотворението - много ми хареса
  • Как съм могъл толкоз късно да намеря този сайт ? Не знам!!!Благодаря за посрещането ...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...