Самотен гълъб
Когато вечер слънцето залязва,
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото,
танцувайки познатия ми танц,
а тихата му песен - над леглото
покрива в миг нощта ми с нежен гланц.
И сякаш иска нещо да ми каже.
Да видя нещо в тъжните очи,
забравено от чувствата ми даже,
от смисъла на земните ни дни.
Дали отново искаш да ме видиш?!
Дали се криеш в малката душа?!
Готова ли си танца да предвидиш?
Или при мен те води любовта?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
