Самотен гълъб
Когато вечер слънцето залязва,
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото,
танцувайки познатия ми танц,
а тихата му песен - над леглото
покрива в миг нощта ми с нежен гланц.
И сякаш иска нещо да ми каже.
Да видя нещо в тъжните очи,
забравено от чувствата ми даже,
от смисъла на земните ни дни.
Дали отново искаш да ме видиш?!
Дали се криеш в малката душа?!
Готова ли си танца да предвидиш?
Или при мен те води любовта?!...
© Чавдар All rights reserved.
