Гроб сама ще си изровя
в пръстта със кървави ръце,
със нож сърцето ще изтръгна,
ще го стъпча с кални си нозе.
Ще падна мъртва във рова,
разкаянието си ще намеря
и с кръвта си аз ще заплатя
за грешките от миналото време.
Чаканият край ще дойде
и ще ме прегърне тъмнината,
ще потъна в мъртва дрямка
и във плен на самотата.
Край!... на болката, на всичко.
Надалеч ще си отида.
Едно сърце само роди се
и самотно ще загине!
© Криси Всички права запазени