Mar 23, 2010, 10:32 PM

Самотен край

  Poetry » Love
949 0 3

Гроб сама ще си изровя
в пръстта със кървави ръце,
със нож сърцето ще изтръгна,
ще го стъпча с кални си нозе.

Ще падна мъртва във рова,
разкаянието си ще намеря
и с кръвта си аз ще заплатя
за грешките от миналото време.

Чаканият край ще дойде
и ще ме прегърне тъмнината,
ще потъна в мъртва дрямка
и във плен на самотата.

Край!... на болката, на всичко.
Надалеч ще си отида.
Едно сърце само роди се
и самотно ще загине!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно стихотворение
  • "Край!... на болката..." Искренно ти пожелавам край на болката, но не и на всичко. поздрав
  • Дано те е облекчило писането на това ужасяващо, страшно стихотворение! Много тежко и дълбоко го даваш, момиче, я по-лежерно! Усмихвай се повече и само красиви стихове занапред, нали?!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...