9.10.2014 г., 17:22

Самотен, самотен застанал на стълбите

1.2K 0 0

Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли.

Към антисоциалното.
Самотен, самотен застанал на стълбите.
Студено, студено ми е.
Сутрин.
Призрачен образ на страх.
Тревога, Тревога
Ще оставя този град. 
Те ще ме вземат със себе си.


Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли ме.

Към антисоциалното.
Всичко е тъпо, толкова тъпо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...